Сякаш гръмотевица ме трясна
СЯКАШ ГРЪМОТЕВИЦА МЕ ТРЯСНА
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарският самум.
Ти дойде при мен – така прекрасна! –
че по теб изгубих ум – и дум.
Ветролейна бялата си рокля.
Тихо рейна снопчето коси.
Казах си, щом в миг до мен се кротна:
– Боже мили, слез – и ме спаси!
Гледах полетялата ти блузка.
Кроткият пред мен момински свян.
И табун коне в мен запрепуска!
И взривих се като стар вулкан.
Луднал самодив сред самодиви,
питах се по цели нощи! – сам,
как ви прави толкова красиви
Господ Бог? – наистина не знам.
И – нали Поет съм си нескромен,
посветих ти стихче с тих курсив.
Ти – Жената в моя сън и спомен,
за която аз съм още жив!
22 юлий 2023 г.
гр. София, 10, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
