Сянка
Усещам дъха ти
като пролетен свеж аромат.
Небето проклинам,
затуй, че размина ни времето.
С ръце заковани
в друг от мечтите ти свят,
затварям очи
и преглъщам съдбата студена.
Не поглеждам
към теб коленичил молитвено.
В този твой ден
аз съм сянка от слънчево минало.
Не вярвам в илюзии -
роден съм с рога... и копита.
От гордост изгарям
и прегръщам деня си проклет,
като скитник.
като пролетен свеж аромат.
Небето проклинам,
затуй, че размина ни времето.
С ръце заковани
в друг от мечтите ти свят,
затварям очи
и преглъщам съдбата студена.
Не поглеждам
към теб коленичил молитвено.
В този твой ден
аз съм сянка от слънчево минало.
Не вярвам в илюзии -
роден съм с рога... и копита.
От гордост изгарям
и прегръщам деня си проклет,
като скитник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
