В очите ти огнено-черни

открих искрица надежда.

Научиха ме тихите сенки

в тях да търся утеха.

В тях да живея смисъл намерих,

макар и да са като нощ без звезди.

Знам, и луната не ми е потребна,

щом съм загледана в твойте очи.

От човешката злоба ме скри

твоята прокълната черна душа.

И под нейната сянка намерих

края на мрачна и дълбока тъга.

Ти не си добро, не си светъл образ,

но тъй по-добре те виждат мойте очи.

Че сред всички бляскави образи

само ти не ме ослепи.