Сянка
В очите ти огнено-черни
открих искрица надежда.
Научиха ме тихите сенки
в тях да търся утеха.
В тях да живея смисъл намерих,
макар и да са като нощ без звезди.
Знам, и луната не ми е потребна,
щом съм загледана в твойте очи.
От човешката злоба ме скри
твоята прокълната черна душа.
И под нейната сянка намерих
края на мрачна и дълбока тъга.
Ти не си добро, не си светъл образ,
но тъй по-добре те виждат мойте очи.
Че сред всички бляскави образи
само ти не ме ослепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преслава Богданова Всички права запазени
