Сянка
В очите ти огнено-черни
открих искрица надежда.
Научиха ме тихите сенки
в тях да търся утеха.
В тях да живея смисъл намерих,
макар и да са като нощ без звезди.
Знам, и луната не ми е потребна,
щом съм загледана в твойте очи.
От човешката злоба ме скри
твоята прокълната черна душа.
И под нейната сянка намерих
края на мрачна и дълбока тъга.
Ти не си добро, не си светъл образ,
но тъй по-добре те виждат мойте очи.
Че сред всички бляскави образи
само ти не ме ослепи.
© Преслава Богданова All rights reserved.
