***
Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка,
и чезне силуета ти сред хората.
Едва-едва разбрала, че те няма
започвам да се блъскам в коридорите.
Изсъхва по дома ми тишината.
Не мога да заплача. Няма смисъл.
На масата – две пури. Два коняка.
А в пепелника – изгорени мисли.
Крепя душата си с лъжи за обич,
че иначе ще вземе да се пръсне,
като сърце в ръцете на негодник,
като добро във дяволските пръсти.
Най-силно те обичам. След раздяла.
След празни дни, покрили календара.
След чувството, че истински те нямам.
След чувството, че нищо не остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
