***
Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка,
и чезне силуета ти сред хората.
Едва-едва разбрала, че те няма
започвам да се блъскам в коридорите.
Изсъхва по дома ми тишината.
Не мога да заплача. Няма смисъл.
На масата – две пури. Два коняка.
А в пепелника – изгорени мисли.
Крепя душата си с лъжи за обич,
че иначе ще вземе да се пръсне,
като сърце в ръцете на негодник,
като добро във дяволските пръсти.
Най-силно те обичам. След раздяла.
След празни дни, покрили календара.
След чувството, че истински те нямам.
След чувството, че нищо не остава.
© Деница Гарелова All rights reserved.
