Сянката
835
0
0
Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта,
оставена на сляпата ми воля.
Съпътстваща собственика си,
където той и тя със него движи,
неразделен придатък от раждането до смъртта,
нехаеща за неговите грижи.
"Но чакай, спри не я хули" -
умът ми с мислите се заигра -
" Та тя е с теб да ти напомня,
че жив си, че съществуваш на света."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
