Сянката на Хамлет
Езеро развълнувано, без страх го опазих.
На зимата сграбчвах и хлопвах вратите й.
На слънцето и птиците следвах петите им.
Усещах живота...
Живот бохемски ли,
с чаша театрално в ръка!?
Най-истинско пиршество,
стърчене между деня и нощта!?
От любов зависимост ли,
а не игра пред страха!?
Пак ме будиш...
Но още малко, да, зная моя час - как го мразя!
И кръга, затворения мразя. Подавам си ръката
и искам да изляза, да погледна от оттатък...
Да усетя пак...
Късно е да нахлуваш в живота ми, пълен е
с дъх на обичност, без бури и тътен е.
Не усещаш ли?...
Спри да ме тревожиш като Хамлетова сянка!
Зад очите ти съм скътан, вечен пленник...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
