Сянката на Хамлет
Езеро развълнувано, без страх го опазих.
На зимата сграбчвах и хлопвах вратите й.
На слънцето и птиците следвах петите им.
Усещах живота...
Живот бохемски ли,
с чаша театрално в ръка!?
Най-истинско пиршество,
стърчене между деня и нощта!?
От любов зависимост ли,
а не игра пред страха!?
Пак ме будиш...
Но още малко, да, зная моя час - как го мразя!
И кръга, затворения мразя. Подавам си ръката
и искам да изляза, да погледна от оттатък...
Да усетя пак...
Късно е да нахлуваш в живота ми, пълен е
с дъх на обичност, без бури и тътен е.
Не усещаш ли?...
Спри да ме тревожиш като Хамлетова сянка!
Зад очите ти съм скътан, вечен пленник...
© Мариола Томова All rights reserved.
