Събирач на сънища
... Когато дойдеш на превала,
със слънчева вода ще мия
издраните от бяг нозе,
ръцете ти ще сложа в скута
и стрък звъника и живовляк
ще стрия върху твойте рани...
И ти ще кажеш: – Аз съм оня
пътник от света мъртвите,
с очи на огън и с лице на вятър.
Аз съм оня, който се присънва,
- орачът, и сеячът, и жътварят
на твойта запустяла нива.
Ръжта разплита тежките си плитки,
небето се вълнува като момък.
Свали престилката и прибери
зърната, птици ги кълват.
На мравките раздай от триците,
на кучето от хляба натроши.
Да тръгнем двамата към село.
А после две светулки
да ни светят и показват пътя,
в очите ти гнездо да свият
и дълго, дълго да се любят,
почти до съмнало, да тлеят...
А после, щом ме викне оня
начумерен непристъпен зъбер,
пак да тръгна да катеря
този твой планински хълбок,
по колената да се спусна стръмно,
да хлътна в тъмното дере, да се загубя...
... Свари омайниче, пресъхнах от жарава.
Ще пия дълго, дълго до премала,
до керемидения смях на къщата...
... до онзи плет, бодлив от яд,
че пак съм се завърнал в твойте мисли,
аз - събирач на сънища и усети...
Накрая ягодово вино ми сипи,
дано заспя, да спра да те сънувам,
как твоята усмивка за сбогуване
потъваше в оная юлска жега...
... и после... мен е лесно да тъгуваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
