Събличам се пред тебе
Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам цялата да ме познаваш,
Защото утре вечер ще заспя
И може нищо повече да няма.
Събличам се пред тебе по илюзия,
Защото трябва честно да играя,
Страх, гримове и маски свалям,
Обръщам ги на масата накрая
И ще рискувам да ме видиш гола и слаба от страха "ще си сама",
ужасно болна, ничия, забравена
Без сила и енергия да продължа.
Залога е голям, но има давност,
реален като живота,
дори да не вярваш.
По вкус кисело-сладък на моменти тръпчив,
Може да стане обаче и уасаби с локум и кадаиф...
Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам истинска да ме познаваш,
Защото утре вечерта като заспя
Завинаги може така да остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
Може да стане много хубаво, ако поизгладиш мислите си и избегнеш две-три досадни римички. Можеш! Пиши!