Събличам се пред тебе
Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам цялата да ме познаваш,
Защото утре вечер ще заспя
И може нищо повече да няма.
Събличам се пред тебе по илюзия,
Защото трябва честно да играя,
Страх, гримове и маски свалям,
Обръщам ги на масата накрая
И ще рискувам да ме видиш гола и слаба от страха "ще си сама",
ужасно болна, ничия, забравена
Без сила и енергия да продължа.
Залога е голям, но има давност,
реален като живота,
дори да не вярваш.
По вкус кисело-сладък на моменти тръпчив,
Може да стане обаче и уасаби с локум и кадаиф...
Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам истинска да ме познаваш,
Защото утре вечерта като заспя
Завинаги може така да остана.
© Десислава All rights reserved.
Може да стане много хубаво, ако поизгладиш мислите си и избегнеш две-три досадни римички. Можеш! Пиши!