Съботна утрин
Примигна сънено една звезда,
търкулнала се долу на паважа,
а утрото промъкна се едва-едва
през процепите във очите. Важно
луната тръсна златния си рог
и фини перли в кафето ми посипа,
а после със един изящен скок
се гмурна в слънчевата пита.
Наоколо се разлетяха ципокрили
парченцата от съботния ден,
часовникът ми звънко се ухили,
почеса се и впи стрелки във мен.
Възглавницата кихна ми в лицето
и ме заля със откровенческа вълна,
а питанките мигащо просветват...
Но май че, струва ми се, още спя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
