30.03.2018 г., 22:53

Събудени мечти

859 2 1

Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора,
неказана дума във даден момент,
загробена жажда в душа на дете,
мечти, прилежно прибрани в едно чекмедже…

Усещам тези жестоки плесници,
чувствам, че мога да се задуша.
Ако вървя по нелепи традиции,
пропускам много – колко ще продължа така?
Нямам време за повече грешки,
нямам време за чернови!
Щом Исус ми отваря прозореца,
вдишвам чист въздух, макар да боли!

Сега разбирам колко време съм губила!
Сега сякаш по-жадно пия от Теб!
И спринтирам по алеята с мисъл единствена
да дам всичко от себе си в този момент!
Да раздам любовта Ти, която си вложил
на скъпите хора до мен,
да отида, където ми кажеш!
Да извадя мечтите от едно чекмедже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...