30.03.2018 г., 22:53

Събудени мечти

862 2 1

Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора,
неказана дума във даден момент,
загробена жажда в душа на дете,
мечти, прилежно прибрани в едно чекмедже…

Усещам тези жестоки плесници,
чувствам, че мога да се задуша.
Ако вървя по нелепи традиции,
пропускам много – колко ще продължа така?
Нямам време за повече грешки,
нямам време за чернови!
Щом Исус ми отваря прозореца,
вдишвам чист въздух, макар да боли!

Сега разбирам колко време съм губила!
Сега сякаш по-жадно пия от Теб!
И спринтирам по алеята с мисъл единствена
да дам всичко от себе си в този момент!
Да раздам любовта Ти, която си вложил
на скъпите хора до мен,
да отида, където ми кажеш!
Да извадя мечтите от едно чекмедже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...