Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора,
неказана дума във даден момент,
загробена жажда в душа на дете,
мечти, прилежно прибрани в едно чекмедже…

Усещам тези жестоки плесници,
чувствам, че мога да се задуша.
Ако вървя по нелепи традиции,
пропускам много – колко ще продължа така?
Нямам време за повече грешки,
нямам време за чернови!
Щом Исус ми отваря прозореца,
вдишвам чист въздух, макар да боли!

Сега разбирам колко време съм губила!
Сега сякаш по-жадно пия от Теб!
И спринтирам по алеята с мисъл единствена
да дам всичко от себе си в този момент!
Да раздам любовта Ти, която си вложил
на скъпите хора до мен,
да отида, където ми кажеш!
Да извадя мечтите от едно чекмедже.