12.12.2007 г., 14:47

Събудих се...

829 0 8

Събудих се...

Непроменен Денят ме чака...

Непроменено сив без Теб, Любов...

Непроменено влюбена във Теб аз ставам...

Копнеейки започвам да те преоткривам

в целувките на нежното докосване на вятъра,

в прегръдките на аромата на цветята,     

в усмивките на слънчевия лъч,

в сълзите на капките от дъжд...

И всичко ме докосва като със ръцете ти...

И онемяла пак крещя - Обичам те!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолет Гаджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...