Събудих се отново обляна в сълзи,
а утрото е толкова красиво!
Сънят ми неспокойствие приятно наруши.
И плача не затуй, че ме боли,
а може би поне в съня си бях щастлива…
Не казваш нищо,
но след снощи мъничко боли ме.
Решил бе, че съм следствие, а не причина.
Защото причината намери в други,
а следствието от нечия вина откри у мен…
Омръзнало ми е да ме наричат…
А ти твърдиш, че ме обичаш?! ...