Събудих се, обляна в сълзи
Събудих се отново обляна в сълзи,
а утрото е толкова красиво!
Сънят ми неспокойствие приятно наруши.
И плача не затуй, че ме боли,
а може би поне в съня си бях щастлива…
Не казваш нищо,
но след снощи мъничко боли ме.
Решил бе, че съм следствие, а не причина.
Защото причината намери в други,
а следствието от нечия вина откри у мен…
Омръзнало ми е да ме наричат…
А ти твърдиш, че ме обичаш?!
Сигурен ли си, кажи?
Защото тази „обич дива”
превръщаш в порок, в ревност някаква си,
без причина…
Не казвай нищо, аз мълча…
Защото думите ти тежки са като олово,
думите ти ме забиват.
И не на обич ме обричаш…
а на самота, предавайки сърцето.
И после ме захвърляш в мисли
и питаш ме защо не мога да простя.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
