Sep 11, 2007, 7:53 AM

Събудих се, обляна в сълзи 

  Poetry
818 0 10

Събудих се отново обляна в сълзи,

а утрото е толкова красиво!

Сънят ми неспокойствие приятно наруши.

И плача не затуй, че ме боли,

а може би поне в съня си бях щастлива…

 

Не казваш нищо,

но след снощи мъничко боли ме.

Решил бе, че съм следствие, а не причина.

 

Защото причината намери в други,

а следствието от нечия вина откри у мен…

 

Омръзнало ми е да ме наричат…

А ти твърдиш, че ме обичаш?!

Сигурен ли си, кажи?

 

Защото тази „обич дива”

превръщаш в порок, в ревност някаква си,

без причина…

 

Не казвай нищо, аз мълча…

Защото думите ти тежки са като олово,

думите ти ме забиват.

 

И не на обич ме обричаш…

а на самота, предавайки сърцето.

И после ме захвърляш в мисли

и питаш ме защо не мога да простя.

 

 

NG/nnn

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??