6.05.2011 г., 11:26 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
739 1 2

Съдба


С какво заслужих аз това,

защо потъпка моята душа,

с любовта ми ти се подигра

и с лекота ти начерта моята съдба.


Съдба на мъка и омраза, 

съдба на черни и мрачни дни,

като Титаник сърцето ми на две разкъса

и в дъното  на океана ти ме потопи.


Но като диамант проблеснах в тъмнината

и един приятел подаде ми ръката,

и измъкна ме от дълбочината,

и пренаписа ми съдбата.


Съдба, но обич и закрила,

съдба на мигове щастливи,

съдба на вярност и на доверие,

съдба на любов, а не на суеверие.

© Октай Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??