Съдба
Съдба
С какво заслужих аз това,
защо потъпка моята душа,
с любовта ми ти се подигра
и с лекота ти начерта моята съдба.
Съдба на мъка и омраза,
съдба на черни и мрачни дни,
като Титаник сърцето ми на две разкъса
и в дъното на океана ти ме потопи.
Но като диамант проблеснах в тъмнината
и един приятел подаде ми ръката,
и измъкна ме от дълбочината,
и пренаписа ми съдбата.
Съдба, но обич и закрила,
съдба на мигове щастливи,
съдба на вярност и на доверие,
съдба на любов, а не на суеверие.
© Октай Илиев All rights reserved.
