Съдба
Как да пратя любов аз по вятъра южен?
Вън е зима. Снегът скрива всички следи.
И напомня до болка по здрач теменужен
твоя спомен, че жив е. И тръпка си ти.
Тази нощ той ще влезе със взлом във съня ми,
ще завихрим на дансига страстния блус
в шумен кръг, там, пред хижата; пътят ни стръмен,
чийто край раздели онзи стар автобус.
Но от танцът красив нежен лъх ме събужда:
през прозореца леден ти в миг се стопи
и прозрях аз замаян сред стаята чужда
чаша вино със мен, че до днес ти не пи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
