Съдба
Как да пратя любов аз по вятъра южен?
Вън е зима. Снегът скрива всички следи.
И напомня до болка по здрач теменужен
твоя спомен, че жив е. И тръпка си ти.
Тази нощ той ще влезе със взлом във съня ми,
ще завихрим на дансига страстния блус
в шумен кръг, там, пред хижата; пътят ни стръмен,
чийто край раздели онзи стар автобус.
Но от танцът красив нежен лъх ме събужда:
през прозореца леден ти в миг се стопи
и прозрях аз замаян сред стаята чужда
чаша вино със мен, че до днес ти не пи.
© Иван Христов All rights reserved.
