9.02.2013 г., 11:08 ч.

Съдба 

  Поезия
725 0 3
СЪДБА
С отмерен тътен – глухо, тежко, страшно –
невидим чук взривява тишината
и кърти старата мазилка прашна,
и лющи златото сусално на душата;
и рухват куполи, и се тресат апсиди,
и пукат сводове и мраморни фронтони:
чукът люлее времето, събаря зидове
и стрива в пясък каменни колони...
А някъде в забравен храм далечен
едно желязно острие се впива
под ударите на чука, жесток и вечен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??