Feb 9, 2013, 11:08 AM

Съдба 

  Poetry
739 0 3
СЪДБА
С отмерен тътен – глухо, тежко, страшно –
невидим чук взривява тишината
и кърти старата мазилка прашна,
и лющи златото сусално на душата;
и рухват куполи, и се тресат апсиди,
и пукат сводове и мраморни фронтони:
чукът люлее времето, събаря зидове
и стрива в пясък каменни колони...
А някъде в забравен храм далечен
едно желязно острие се впива
под ударите на чука, жесток и вечен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??