26.11.2010 г., 11:05

Съдба

761 0 1

С Ъ Д Б А

 

Без паника, моля!

Часът ми е точно

един без пет…

не, без шест…

май без седем.

Има ли значение,

когато не бързаш

за никъде?!

Когато не знаеш

с кой влак да поемеш

и колко ти струва билетът – съдба?!

 

А някога имаше…

ах, някога – никога,

когато часовникът

тиктакаше в такт.

Днес май закъснял е,

но значение има ли,

щом влакът отдавна

на перона е спрял!

 

Има значение само едно -

когато съдбата те кара да бързаш,

да стъпваш внимателно,

да я галиш с перо

и с реверанси

попара” да сърбаш.

 

Е, аз си избрах

може би чужда съдба,

но в джоба я скрих

от незрящи.

Тя там си стои

и се лута в прахта.

Извинявайте,

МОЙТА съдба

е за зрящи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Часът ми е точно
    един без пет…
    не, без шест…
    май без седем.
    Има ли значение,
    когато не бързаш
    за никъде?!"



    Не знам защо никой не те е коментирал, Събина, но стихотворението ти е много добро! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...