С Ъ Д Б А

Без паника, моля!

Часът ми е точно

един без пет…

не, без шест…

май без седем.

Има ли значение,

когато не бързаш

за никъде?!

Когато не знаеш

с кой влак да поемеш

и колко ти струва билетът – съдба?!

А някога имаше…

ах, някога – никога,

когато часовникът

тиктакаше в такт.

Днес май закъснял е,

но значение има ли,

щом влакът отдавна

на перона е спрял!

Има значение само едно -

когато съдбата те кара да бързаш,

да стъпваш внимателно,

да я галиш с перо

и с реверанси

„попара” да сърбаш.

Е, аз си избрах…

може би чужда съдба,

но в джоба я скрих

от незрящи.

Тя там си стои

и се лута в прахта.

Извинявайте,

МОЙТА съдба

е за зрящи!!!