danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
12.05.2011 г., 21:46 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
1004 0 12

Да беше песен, щях да те изпея

и да се носиш волен над света.

За теб, любими, щяха да копнеят

и в танц да вплитат тяло и душа.

 

Да беше клетва, щях да те наричам

за мъдрост, здраве и за берекет

и щях в полята само с теб да тичам,

да те дарявам щедро за късмет.

 

Да беше птица, щеше да излиташ

в небето синьо с първите лъчи,

а уморен от полетите вечер

към родното гнездо да долетиш.

 

Да беше залез, щях да ослепея,

загледана във морските вълни,

които те целуват и живеят

и алени превръщат се в мечти.

 

Но ти си болка, скрита във сърцето.

А как се отболява любовта?

Да те загубя вече нямам време,

Жадувам те... И знам, че е съдба.

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но ти си болка скрита във сърцето- а как се отболява любовта??Просълзи ме!
  • Впечатляващо не само с красотата, но и с поетичния жар, с всеотдайността на чувствата! Много е добро!
  • Привет!
    Болезнена всеотдайност...
    Така усетих това стихотворение и си спомних това което сега ви изпращам:
    http://www.youtube.com/watch?v=iDJipMVgeIQ
    Сигурен съм, че ще го разберете и ще ви хареса.
    Поздравления!!!
  • Голяма любов ще да е!
  • Красива безалтернативност...Поздрав!
  • няма празно при теб,Дани,поздрави
  • Много красив стих!
    Поздравления, Дани!
  • Обичаща моя сълза
    Разпъпило сияние в ново разлистване.

    Дъхаво. Страстно. Прекрасни мечти.

    От нежно нашепване взривяват се чувствата.

    Полъх южняшки, върху устните спри!



    Сънят, недоспал се завръща.

    Недолюбена е Нощта.

    Приказка в дървена къща.

    До бяло нажежена душа.



    Целуват се дърветата с клони.

    Небето се е разплакало.

    Вятър листата подгони.

    Студено и мокро очакване.



    Две ръце, вплетени в залеза.

    Луната е върху чардаците.

    Чудесата не са заразни,

    заразни са само чудаците!



    Мелодия искрено нежна.

    Плачат и смеят се звуците.

    Топлина, посред ледено снежно.

    Заблестели и росни ресниците.



    Припламваш, гориш и си цяла -

    тежка плитка, върху мъжка ръка.

    Толкова чиста до бяло!

    Обичаща моя сълза!
  • Насладих се на стиха ти,Дани!Поздрав!
  • Хубав стих! С поздрави, Дани!
  • ТОЙ е. И Любовта. И болката, чрез която възкръсваме всеки ден по-живи, Дани. Благодаря ти! Ив
  • !!!
Предложения
: ??:??