Съдба
Да беше песен, щях да те изпея
и да се носиш волен над света.
За теб, любими, щяха да копнеят
и в танц да вплитат тяло и душа.
Да беше клетва, щях да те наричам
за мъдрост, здраве и за берекет
и щях в полята само с теб да тичам,
да те дарявам щедро за късмет.
Да беше птица, щеше да излиташ
в небето синьо с първите лъчи,
а уморен от полетите вечер
към родното гнездо да долетиш.
Да беше залез, щях да ослепея,
загледана във морските вълни,
които те целуват и живеят
и алени превръщат се в мечти.
Но ти си болка, скрита във сърцето.
А как се отболява любовта?
Да те загубя вече нямам време,
Жадувам те... И знам, че е съдба.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
