9.06.2010 г., 21:45

Съдба

685 0 3

СЪДБА

 

Минават хиляди лица

в живота ни горчив и кратък

едни оставят в нас следа

и ярък грапав отпечатък

 

а други пък - като искри

за миг изгарят с бурен пламък

угасват в нежните очи

платили вече своя данък

 

усмивки, думи и сълзи

завъртат лентата съдбовна

отлитат чувствата дошли

в едно с душата ни греховна

 

а времето пропито в нас

виновно гледа ни през рамо

дали да проговори с глас

или да ни накаже само...

 

 

09.06.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...