tonilazova (Антоанета Лазова)
14 106
16.02.2010 г., 22:11 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
1140 0 3

Като ненужна вещ оставена на вятъра,

да брули я по пътища ошумени и неотъпкани.

Като бездомен пес, оставен зад вратата

да скита из сокаците - и сам, и гладен.

Като изоставено дете, само останало сираче съм,

да търся аз трохите в любовта и да ги събирам.

Измръзнала, сама, ненужна.

Все някому и като вещ ще потрябвам -

антика ценна ще му бъда.

Дори и пес да бъда зад вратата,

все някой ще има нужда да подхрани.

И като сираче даже до оградата,

ще си получа ласката...

Но някога,

когато, с гордо вдигната глава,

ще мога да почувствам топлина.

© Антоанета Лазова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • добре дошла
  • Като ненужна вещ оставена на вятъра,

    да брули я по пътища ошумени и неотъпкани.

    Като бездомен пес, оставен зад вратата

    да скита из сокаците - и сам, и гладен.

    И изоставено дете, само ,останало сираче съм,

    да търся аз трохите в любовта , да ги събирам.

    Измръзнало, само, ненужно.

    Все някому и като вещ ще му потрябвам -

    антика ценна да му бъда.

    Дори и пес да бъда зад вратата,

    все някой има нужда да се храни.

    Като сираче даже до оградата,

    ще си получа ласката...

    Но някога...

    когато, с гордо вдигната глава,

    ще мога да почувствам топлината.
  • Пишеш много хубаво!!!
    Добре дошла и пиши още!!!
Предложения
: ??:??