29.08.2014 г., 7:47

Съдба

592 0 1

Съдбата - всичко  тя решава,

връхлита ни като гръм.

Не обещава, а раздава

без думи на всеки по грам.

 

Не може никой да избяга,

да се пребори със силната вълна.

Тя очертана е от бога,

ще ни издигне или захвърли на морските дъна.

 

Защо понякога жестоко

отнася нашите мечти,

наблюдава всичко тихо

и после с трясък започва да ехти?

 

Съдбата - феята добрата (злата)

ни връхлита, живота наш премита

и не пита.

ПРЕЧИСТВА НАШИТЕ ДУШИ!!!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе така е устроен живота съдбата много често прочиства задръстената ни душа. Браво хубав стих

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...