4.11.2006 г., 1:07

Съдба

1.1K 0 2
       Съдбата днес ме срещна с тебе-
       преди ти бе едно видение,един копнеж,
       но ето,че сега душата ми обсеби
       и искам своето сърце на мене ти да го дадеш.
       Така самотна бях преди-
       без любов,без радост и мечти,
       а сега устата ми само твоето име шепти
       и сърцето ми единствено за теб тупти.
       Когато си до мене сякаш рая аз откривам-
       щастливо влюбена съм аз,
       нощем с мисълта за теб заспивам
       и сърцето ми изгаря в дива страст.
       Не мога без теб да живея-
       без твоята усмивка и без твоите очи,
       а искам с теб в едно да се слея
       и да живеем занапред с любов, а не с лъжи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...