4 nov 2006, 1:07

Съдба

  Poesía
1.1K 0 2
       Съдбата днес ме срещна с тебе-
       преди ти бе едно видение,един копнеж,
       но ето,че сега душата ми обсеби
       и искам своето сърце на мене ти да го дадеш.
       Така самотна бях преди-
       без любов,без радост и мечти,
       а сега устата ми само твоето име шепти
       и сърцето ми единствено за теб тупти.
       Когато си до мене сякаш рая аз откривам-
       щастливо влюбена съм аз,
       нощем с мисълта за теб заспивам
       и сърцето ми изгаря в дива страст.
       Не мога без теб да живея-
       без твоята усмивка и без твоите очи,
       а искам с теб в едно да се слея
       и да живеем занапред с любов, а не с лъжи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...