Nov 4, 2006, 1:07 AM

Съдба

  Poetry
1.1K 0 2
       Съдбата днес ме срещна с тебе-
       преди ти бе едно видение,един копнеж,
       но ето,че сега душата ми обсеби
       и искам своето сърце на мене ти да го дадеш.
       Така самотна бях преди-
       без любов,без радост и мечти,
       а сега устата ми само твоето име шепти
       и сърцето ми единствено за теб тупти.
       Когато си до мене сякаш рая аз откривам-
       щастливо влюбена съм аз,
       нощем с мисълта за теб заспивам
       и сърцето ми изгаря в дива страст.
       Не мога без теб да живея-
       без твоята усмивка и без твоите очи,
       а искам с теб в едно да се слея
       и да живеем занапред с любов, а не с лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...