Съдба
Вярваш ли, любими, във съдбата?
Вярваш ли в случайната любов?
Помня, че ме хвана за ръката
и през мен премина ток.
После се предаде на очите,
пиеше на глътки хубостта,
следваха гърдите и косите,
устните ми, малката ръка.
Гледаше ме някак за последно,
жадно и тревожно, от любов,
не случайно, може би вълшебно,
като в приказка за цял живот!
Вярваш ли, любими, във съдбата?
В онзи миг на среща и на зов
ти разбра, че аз съм ти жената,
пратена от Дявол и от Бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
