Вярваш ли, любими, във съдбата?

Вярваш ли в случайната любов?

Помня, че ме хвана за ръката

 и през мен премина ток.

После се предаде на очите,

пиеше на глътки хубостта,

следваха гърдите и косите,

устните ми, малката ръка.

Гледаше ме някак за последно,

жадно и тревожно, от любов,

не случайно, може би вълшебно,

като в приказка за цял живот!

Вярваш ли, любими, във съдбата?

В онзи миг на среща и на зов

ти разбра, че аз съм ти жената,

пратена от Дявол и от Бог!