9.04.2017 г., 18:22

Съдба

1K 0 0

Чувствам се в капана на живота.

Чувствам се в затвор, в нищета.

И как да изляза не зная аз, но зная

ще изляза все някога...

 

Да изляза от дупката, в която

се намирам, аз не зная как,

предполагам хиляди варианти има,

но включвам като вариант и смъртта...

 

Може би животът ми е отреден

да мине в болка.

Може би ще страдам цял живот,

но не се отчайвам и не забравям, че

вариантът последен ще настъпи 

все някога в моя живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...