Съдба
Съдбата да обичаш постоянно
и вечно да раздаваш доброта
... тя мене изтощила е тотално
така жестоко, че вече аз не разпознавам любовта.
С години си определях различни идеали на жена,
понякога красиви бяха, понякога добри,
но никой мен не ме предупреди,
че може идеала да е сбор от тези двете качества.
Защо се пазих толкова години
като жена да пазя девственост и чест.
Е, хубаво, не се облъсках със кавги,
но нямах радостта да срещна две очи.
А опит пък въобще го нямам,
не зная вълка във мен дали не е останал единак,
обичам хубаво да се раздавам
безцелно и на всички, като някой амсалак.
Живота ми от пръстите изнизва се по малко,
на добротата си хаира не видях,
помагах много на семейство и на брат,
сега оставам сам да бия си главата до откат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
