Съдба
Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.
Такава бе моята óрис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.
Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.
Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Борисов Всички права запазени
