Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.
Такава бе моята óрис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.
Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.
Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена.
© Васил Борисов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
