8.01.2025 г., 17:50

Съдба

527 0 6

 

 

Не се страхувам, ходя на дуел.

Със кринолинената рокля даже!

Върви по пътя, който си поел.

Не искам нищо, нищо да ми кажеш...

 

От думите ти ризница плета,

ще мина с нея аз през вековете.

А ти разпръсквай буря от листа,

развързвай възлите на ветровете!

 

Не е дошъл мигът. Ще победя!

От щитове отдавна не се плаша.

Ех, второто ми име е Беда!

Не се страхувам вече от апаши!

 

Извикай ме! Ще дойда начаса!

Със кринолинената рокля даже!

Ще спусна бързо своята коса.

А тя, Съдбата, всичко ще докаже!

 

 

Детелина И.Стефанова ✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...