Съдба
СЪДБА
Има-няма сто години
се завърнах у дома:
- Мила моя, посрещни ме
- от душа!
- Кой си ти, бе? Яаа…
- Дето спирах, дето минех –
- само ти ми бе в ума.
- Мила рожбо, прегърни ме!
- Кой си ти, бе?
И кое е твойто име?
Абе, яаа…
- Мило внуче, ти ми
вяра носеше в беда.
Ей го дядо, погледни го!
- Мамо, бабо, кой е тоя, а?
- Неудачник някакъв от сериал…
Има-няма сто минути
постоях си у дома.
Стана зима, пак се лутам
по света.
Е… съдба…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
