СЪДБА
Има-няма сто години
се завърнах у дома:
- Мила моя, посрещни ме
- от душа!
- Кой си ти, бе? Яаа…
- Дето спирах, дето минех –
- само ти ми бе в ума.
- Мила рожбо, прегърни ме!
- Кой си ти, бе?
И кое е твойто име?
Абе, яаа…
- Мило внуче, ти ми
вяра носеше в беда.
Ей го дядо, погледни го!
- Мамо, бабо, кой е тоя, а?
- Неудачник някакъв от сериал…
Има-няма сто минути
постоях си у дома.
Стана зима, пак се лутам
по света.
Е… съдба…
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
