16.01.2008 г., 19:25 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
932 0 5

Съдба

 

Не, не се наемам да простя,

по-добре е да умра -

никога не падам ниско.

Не, виж до тебе той стои.

Лъжи на мен изричаш ти -

раздялата е толкоз близко. 

Обещай ми само едно -

изгори нашето легло,

където с теб сме били

с тела преплетени...  

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??