Съдба

Jan 16, 2008, 7:25 PM

Poetry » Love

1163 0 5

Съдба
Не, не се наемам да простя,
по-добре е да умра -
никога не падам ниско.
Не, виж до тебе той стои.
Лъжи на мен изричаш ти -
раздялата е толкоз близко.
Обещай ми само едно -
изгори нашето легло,
където с теб сме били
с тела преплетени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Random works