21.11.2008 г., 7:37

Съдба е!

721 0 9

А можехме да се обичаме,

така, да изпиваме всичко на дъх.

Грешка, вина, горест, лъжа

и малко обич за мирис и цвят.

 

Все нямахме време и бяхме заети,

с този, с онзи, само не и със нас.

Отдалечихме се бавно, сякаш живот,

а само година полека измина.

 

Така се случва в живота ни цветен,

срещаме някого, обичаме, мразим.

После оказва се, че не и за нас,

съдбата решила е всичко от раз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...