А можехме да се обичаме,
така, да изпиваме всичко на дъх.
Грешка, вина, горест, лъжа
и малко обич за мирис и цвят.
Все нямахме време и бяхме заети,
с този, с онзи, само не и със нас.
Отдалечихме се бавно, сякаш живот,
а само година полека измина.
Така се случва в живота ни цветен,
срещаме някого, обичаме, мразим.
После оказва се, че не и за нас,
съдбата решила е всичко от раз.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
