23.03.2005 г., 14:46

Съдба на вещица

2.9K 0 8
СЪДБА НА ВЕЩИЦА

Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях.

Правехме целебните отвари
от билки и цветя омайни,
почитахме дори най - малки твари,
тъй както и свещените си тайни.

Помагахме на всеки болен,
зло никому не бихме пожелали
и за да бъде всеки най - доволен
всичко скъпо ние бихме дали.

Осъдихте живота ни спокоен,
осъдихте природата във нас,
водехте живот тъй двоен,
искахте да бъдем като вас.

Проклехте ни с изгнание и болка,
да се крием вечно от света
и да чезнем в тъмна доба,
и да мълчим за тайнствената си съдба.

Отдавна палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове...
Отдавна бе, сега това е грях.


_____________________________________________________________________________
По повод една дискусия, кои са били вещиците и истина ли са слуховете за тях
*ВЕЩИЦА / ВЕЩЕР - идва от думата "вещ = знаещ". Просто познаващи добре природата и свойствата й....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ammanas, благодаря ти, мисля, че ти би разбрал така, както аз бих искала
  • Страхотно е ...може би си го преживяла наистина ...
  • Много е хубаво гласуван с две ръце
  • Знам че вече писах тук, но и сега когато прочета отново този стих потръпвам. Още веднъж искрени поздрави за произведението!!!
  • Страхотно е! Много точно си описала ситуацията ни. Искрено те поздравявам за този великолепен стих. Изключително истински. Подкрепям те с две ръце!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...