Mar 23, 2005, 2:46 PM

Съдба на вещица

  Poetry
2.9K 0 8
СЪДБА НА ВЕЩИЦА

Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях.

Правехме целебните отвари
от билки и цветя омайни,
почитахме дори най - малки твари,
тъй както и свещените си тайни.

Помагахме на всеки болен,
зло никому не бихме пожелали
и за да бъде всеки най - доволен
всичко скъпо ние бихме дали.

Осъдихте живота ни спокоен,
осъдихте природата във нас,
водехте живот тъй двоен,
искахте да бъдем като вас.

Проклехте ни с изгнание и болка,
да се крием вечно от света
и да чезнем в тъмна доба,
и да мълчим за тайнствената си съдба.

Отдавна палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове...
Отдавна бе, сега това е грях.


_____________________________________________________________________________
По повод една дискусия, кои са били вещиците и истина ли са слуховете за тях
*ВЕЩИЦА / ВЕЩЕР - идва от думата "вещ = знаещ". Просто познаващи добре природата и свойствата й....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ammanas, благодаря ти, мисля, че ти би разбрал така, както аз бих искала
  • Страхотно е ...може би си го преживяла наистина ...
  • Много е хубаво гласуван с две ръце
  • Знам че вече писах тук, но и сега когато прочета отново този стих потръпвам. Още веднъж искрени поздрави за произведението!!!
  • Страхотно е! Много точно си описала ситуацията ни. Искрено те поздравявам за този великолепен стих. Изключително истински. Подкрепям те с две ръце!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...