Mar 23, 2005, 2:46 PM

Съдба на вещица

  Poetry
2.9K 0 8
СЪДБА НА ВЕЩИЦА

Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях.

Правехме целебните отвари
от билки и цветя омайни,
почитахме дори най - малки твари,
тъй както и свещените си тайни.

Помагахме на всеки болен,
зло никому не бихме пожелали
и за да бъде всеки най - доволен
всичко скъпо ние бихме дали.

Осъдихте живота ни спокоен,
осъдихте природата във нас,
водехте живот тъй двоен,
искахте да бъдем като вас.

Проклехте ни с изгнание и болка,
да се крием вечно от света
и да чезнем в тъмна доба,
и да мълчим за тайнствената си съдба.

Отдавна палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове...
Отдавна бе, сега това е грях.


_____________________________________________________________________________
По повод една дискусия, кои са били вещиците и истина ли са слуховете за тях
*ВЕЩИЦА / ВЕЩЕР - идва от думата "вещ = знаещ". Просто познаващи добре природата и свойствата й....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ammanas, благодаря ти, мисля, че ти би разбрал така, както аз бих искала
  • Страхотно е ...може би си го преживяла наистина ...
  • Много е хубаво гласуван с две ръце
  • Знам че вече писах тук, но и сега когато прочета отново този стих потръпвам. Още веднъж искрени поздрави за произведението!!!
  • Страхотно е! Много точно си описала ситуацията ни. Искрено те поздравявам за този великолепен стих. Изключително истински. Подкрепям те с две ръце!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...