valqka (Валентин Василев)
517 2126
5.01.2018 г., 19:34 ч.

Съдба рогата 

  Поезия
199 0 2

 

Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед.
Да му облизвам сладостта,
а остане ли - за утре,
тъй всеки ден радостта
да прелива в мене, вътре ...
Опитах се - не стана!
Изплъзне се лъжичка, две,
залепи се някоя муха
и оплеска целия ти ден,
а пчелички вече няма ...
Ех, не мечта, а медовина!
Боцкам днес меденки с горчица...
Тъй животът си отмина -
някакси рогато -
не с лъжичка, с крива вилица
изръчках си съдбата...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, пчеличке, ще те поканя на чай на Еверест!
  • Харесаха ми сравненията ти, Вал, особено "рогатото" -
    ако трябва прекопай с чаена лъжичка Хималаите, но намери пчелин, все някъде ще е оцеляла пчеличка - вземай я и обратно към медените дни.

    И при мен меда е кът, но ти пращам прегръдка, Вал!
Предложения
: ??:??