Съдба рогата
Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед.
Да му облизвам сладостта,
а остане ли - за утре,
тъй всеки ден радостта
да прелива в мене, вътре ...
Опитах се - не стана!
Изплъзне се лъжичка, две,
залепи се някоя муха
и оплеска целия ти ден,
а пчелички вече няма ...
Ех, не мечта, а медовина!
Боцкам днес меденки с горчица...
Тъй животът си отмина -
някакси рогато -
не с лъжичка, с крива вилица
изръчках си съдбата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
